******
Бях като зората, бях като тревата,
Бях като росата, бях като цветята.
Бях като небето – чисто, непокорно.
Бях като детето, дето тича волно.
Бях като морето бурно и красиво.
Бях това, което аз сама градих,
бях, ала додето ти не разруши
с рана във сърцето моите мечти,
моите копнежи, блянове дори.
В мене, знам, се вляха хиляди реки,
в мене се събраха хиляди съдби.
Днес се будя друга – странна, даже зла.
Днес аз съм заблуда във света-лъжа.
Днес не различавам клетви от лъжи.
Днес се подигравам с Дявола дори.
Днес съм тъй безстрашна - ти ми го дари
във мига, във който в прах ме претвори.
Няма го сърцето, да ме съди то,
да ми казва: „Знаеш, че това е зло!”
Днес съм, сам го виждаш, празно същество...
13.10.2010г.
© Надя All rights reserved.
