* * *

13 may 2010, 15:52

Poesía

417 0 0

Очи в очите се познават,

след дългите години на раздяла.

Едно пораснало дете - красива млада дама

се взира в белите коси, в очите на мъжа отсреща.

Кръвта вода не става, наистина ли е така?

Достатъчна ли е кръвта да свързва в семейство двама,

които никога не са били баща и дъщеря?

Дали усмивка мила ще стопли там леда?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.