May 13, 2010, 3:52 PM

* * *

  Poetry
501 0 0

     Очи в очите се познават,

        след дългите години на раздяла.

           Едно пораснало дете - красива млада дама

              се взира в  белите  коси, в очите на мъжа отсреща.

 

 

        Кръвта вода не става, наистина ли е така?

        Достатъчна ли е кръвта да свързва в семейство двама,

        които никога не са били баща и дъщеря?

        Дали усмивка мила ще стопли там леда?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....