anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
1 jul 2009, 22:36

70+ 

  Poesía » Otra
658 0 8

В градинката пак е онази старица

със двата бастуна и кока:

в пейзажа на младото лято се врязва

прегърбена фигурка сива.

Смехът на децата във нея се удря,

търкулва се пъстро надолу –

безгрижно проблеснало стъклено топче,

което в тревите се скрива.

Към пейката гълъби кротко пристъпват -

да клъвнат трохите от хляба.

Жената забравя за своите мъртви

и слуша как вишната зрее.

Присламчва се слънцето, в клоните сяда,

а птиците шумно излитат.

Тъй скоро душата й с тях ще замине

и няма дори да попита...

 

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??