В градинката пак е онази старица
със двата бастуна и кока:
в пейзажа на младото лято се врязва
прегърбена фигурка сива.
Смехът на децата във нея се удря,
търкулва се пъстро надолу –
безгрижно проблеснало стъклено топче,
което в тревите се скрива.
Към пейката гълъби кротко пристъпват -
да клъвнат трохите от хляба.
Жената забравя за своите мъртви
и слуша как вишната зрее. ...