70+
В градинката пак е онази старица
със двата бастуна и кока:
в пейзажа на младото лято се врязва
прегърбена фигурка сива.
Смехът на децата във нея се удря,
търкулва се пъстро надолу –
безгрижно проблеснало стъклено топче,
което в тревите се скрива.
Към пейката гълъби кротко пристъпват -
да клъвнат трохите от хляба.
Жената забравя за своите мъртви
и слуша как вишната зрее.
Присламчва се слънцето, в клоните сяда,
а птиците шумно излитат.
Тъй скоро душата й с тях ще замине
и няма дори да попита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аноним Всички права запазени
