23 mar 2008, 20:54

****

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми  частица от свойта топлота,
обвий се като буен вятър в косите ми,
като болезнен спомен се забий в сърцето,
припомни ми онези далечни, далечни дни,
когато съзнанието ми за теб не спираше да гори,
дай ми да отпия една  последна глъдка самота,
бъди там, чакай ме на твоята звезда.
Някой ден и аз при теб ще долетя
като един звънлив лъч светлина,
разсипан сред безкрайната вселена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Тончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...