Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми  частица от свойта топлота,
обвий се като буен вятър в косите ми,
като болезнен спомен се забий в сърцето,
припомни ми онези далечни, далечни дни,
когато съзнанието ми за теб не спираше да гори,
дай ми да отпия една  последна глъдка самота,
бъди там, чакай ме на твоята звезда.
Някой ден и аз при теб ще долетя
като един звънлив лъч светлина,
разсипан сред безкрайната вселена.