Mar 23, 2008, 8:54 PM

****

  Poetry » Other
1.3K 0 0

Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми  частица от свойта топлота,
обвий се като буен вятър в косите ми,
като болезнен спомен се забий в сърцето,
припомни ми онези далечни, далечни дни,
когато съзнанието ми за теб не спираше да гори,
дай ми да отпия една  последна глъдка самота,
бъди там, чакай ме на твоята звезда.
Някой ден и аз при теб ще долетя
като един звънлив лъч светлина,
разсипан сред безкрайната вселена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Тончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....