* * *

25 ago 2013, 19:26 2013-09-03T00:22:25+03:00

Poesía

565 0 2

подгоних сенките на вятъра

препънах се от чужди пътища

с текила между несъзнати грешници промивах раната от удара

остана ми солта по устните

(и прегоряла рана в гърлото)

изправих се

с маслинни клонки изтрих ръцете на убийството

раздадох до едно перата си на всички закъснели пътници

по женския гръбнак на хълма прокарах нощни сладострастни пръсти

огледах се

и във усмивката с умора преоткрих лицето си

(между заситените облаци по портокалите покапа слънце)

май 2008 Ваяда Испания

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sanvali (Санвали)

2013-08-26T11:24:33+03:00

Хубаво е!!!
estrellaangel (Естрея Ангел)

2013-08-26T11:18:58+03:00

Определено стилът ти ми допада!