* * *
783
0
2
подгоних сенките на вятъра
препънах се от чужди пътища
с текила между несъзнати грешници промивах раната от удара
остана ми солта по устните
(и прегоряла рана в гърлото)
изправих се
с маслинни клонки изтрих ръцете на убийството
раздадох до едно перата си на всички закъснели пътници
по женския гръбнак на хълма прокарах нощни сладострастни пръсти
огледах се
и във усмивката с умора преоткрих лицето си
(между заситените облаци по портокалите покапа слънце)
май 2008 Ваяда Испания
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Чернев Всички права запазени
