Aug 25, 2013, 7:26 PM  

* * * 

  Poetry
477 0 2

подгоних сенките на вятъра

препънах се от чужди пътища

с текила между несъзнати грешници промивах раната от удара

остана ми солта по устните

(и прегоряла рана в гърлото)

изправих се

с маслинни клонки изтрих ръцете на убийството

раздадох до едно перата си на всички закъснели пътници

по женския гръбнак на хълма прокарах нощни сладострастни пръсти

огледах се

и във усмивката с умора преоткрих лицето си

(между заситените облаци по портокалите покапа слънце)

 

май 2008 Ваяда Испания

© Петко Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??