Пак, Любов,

сърцето ми ти изгори.

Цяло в пепел гореща то стана, 

но пак вярвам –

искра в дълбоко се скри,

за да лумне от нея нов пламък.

Пак, Любов, страдам...

До кога тъй – не знам!

Уж си мисля:

не ще се въззема,

а за нова обич оглеждам се сам,

че сърцето е

митичният

Феникс...

Пак, Любов,

в рани ще стене сърцето.

Ще кърви...,

ще кърви...,

ще зарасне...

......

Тъй вървя си

вярващ в нещо,

което

носи името

Шепичка щастие...

януари 2021 г.