***
674
0
0
Пак, Любов,
сърцето ми ти изгори.
Цяло в пепел гореща то стана,
но пак вярвам –
искра в дълбоко се скри,
за да лумне от нея нов пламък.
Пак, Любов, страдам...
До кога тъй – не знам!
Уж си мисля:
не ще се въззема,
а за нова обич оглеждам се сам,
че сърцето е
митичният
Феникс...
Пак, Любов,
в рани ще стене сърцето.
Ще кърви...,
ще кърви...,
ще зарасне...
......
Тъй вървя си
вярващ в нещо,
което
носи името
Шепичка щастие...
януари 2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
