11 feb 2010, 16:01

* * *

  Poesía » Otra
701 0 1

unfulfilled

 

Време е да те оставя

да си отидеш от мойто настояще,

 

да тръгна по пътя си

без твоя нежен благ поглед.

 

Време е да се потърся

в нечии други светли очи, където

 

да се видя красива

цяла и завършена и...

 

Време е да затворя

вратата на спомена отвън и

 

да позволя на бъдещето

да влезе и да лекува.

 

Казват, в мен е била

грешката. Може и така да е.

 

Сърцето ми - дива птица -

се съпротивляваше, изискваше...

 

... стига съм го обвинявала,

то - сърцето - си остана диво,

 

ти така и не разбра -

трябва време, за да опитомиш.

 

Ето пак - какво правя -

премислям, анализирам, търся...

 

Време е да те оставя

да си отидеш от мойто настояще.

 

Че в него вече нищо ново -

спомени, желания, страхове!

 

Ако само

знаех как...!

знаех как...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • има грешка в стихотворението накрая - Ако само знаех как...! е на един ред, без второто "знаех как...!"

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...