11.02.2010 г., 16:01

* * *

696 0 1

unfulfilled

 

Време е да те оставя

да си отидеш от мойто настояще,

 

да тръгна по пътя си

без твоя нежен благ поглед.

 

Време е да се потърся

в нечии други светли очи, където

 

да се видя красива

цяла и завършена и...

 

Време е да затворя

вратата на спомена отвън и

 

да позволя на бъдещето

да влезе и да лекува.

 

Казват, в мен е била

грешката. Може и така да е.

 

Сърцето ми - дива птица -

се съпротивляваше, изискваше...

 

... стига съм го обвинявала,

то - сърцето - си остана диво,

 

ти така и не разбра -

трябва време, за да опитомиш.

 

Ето пак - какво правя -

премислям, анализирам, търся...

 

Време е да те оставя

да си отидеш от мойто настояще.

 

Че в него вече нищо ново -

спомени, желания, страхове!

 

Ако само

знаех как...!

знаех как...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • има грешка в стихотворението накрая - Ако само знаех как...! е на един ред, без второто "знаех как...!"

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...