11 февр. 2010 г., 16:01

* * *

702 0 1

unfulfilled

 

Време е да те оставя

да си отидеш от мойто настояще,

 

да тръгна по пътя си

без твоя нежен благ поглед.

 

Време е да се потърся

в нечии други светли очи, където

 

да се видя красива

цяла и завършена и...

 

Време е да затворя

вратата на спомена отвън и

 

да позволя на бъдещето

да влезе и да лекува.

 

Казват, в мен е била

грешката. Може и така да е.

 

Сърцето ми - дива птица -

се съпротивляваше, изискваше...

 

... стига съм го обвинявала,

то - сърцето - си остана диво,

 

ти така и не разбра -

трябва време, за да опитомиш.

 

Ето пак - какво правя -

премислям, анализирам, търся...

 

Време е да те оставя

да си отидеш от мойто настояще.

 

Че в него вече нищо ново -

спомени, желания, страхове!

 

Ако само

знаех как...!

знаех как...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има грешка в стихотворението накрая - Ако само знаех как...! е на един ред, без второто "знаех как...!"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...