10 sept 2009, 19:49

***

  Poesía » Otra
600 0 1

Нощем дълго мисля за живота,
който с теб, надявам се, ни предстои.
Радвам се, страхувам се и се вълнувам,
моля се за твоите и моите мечти.

В тъмното се взирам във тавана,
призовавам всички свои богове
сила да ми вдъхнат, за да пазя
нашата любов от хора без сърце.

Сиамката отдавна вече спи.
Часовникът потраква от стената.
Само в мене огън тази нощ такъв гори,
че сигурно просветвам в тъмнината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...