10.09.2009 г., 19:49

***

601 0 1

Нощем дълго мисля за живота,
който с теб, надявам се, ни предстои.
Радвам се, страхувам се и се вълнувам,
моля се за твоите и моите мечти.

В тъмното се взирам във тавана,
призовавам всички свои богове
сила да ми вдъхнат, за да пазя
нашата любов от хора без сърце.

Сиамката отдавна вече спи.
Часовникът потраква от стената.
Само в мене огън тази нощ такъв гори,
че сигурно просветвам в тъмнината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...