Sep 10, 2009, 7:49 PM

***

  Poetry » Other
598 0 1

Нощем дълго мисля за живота,
който с теб, надявам се, ни предстои.
Радвам се, страхувам се и се вълнувам,
моля се за твоите и моите мечти.

В тъмното се взирам във тавана,
призовавам всички свои богове
сила да ми вдъхнат, за да пазя
нашата любов от хора без сърце.

Сиамката отдавна вече спи.
Часовникът потраква от стената.
Само в мене огън тази нощ такъв гори,
че сигурно просветвам в тъмнината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....