* * *

23 jun 2021, 20:30

Poesía » Filosófica

330 0 1

Когато умря един блян,

нищо наоколо не се случи.

Дишах бавно, едвам-едвам

на пресекулки като пребито куче.

Не е виновен друг за това,

сама надробих си попарата.

Ще си я сърбам самичка сега,

чак до небето - камара.

Павел Матев ме предупреди

и за лятото, и за птиците.

С късна дата, над мен ще искри

пак пламъкът във зениците.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.