пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
23 июн. 2021 г., 20:30

* * * 

  Поэзия » Философская
331 0 1

Когато умря един блян,

нищо наоколо не се случи.

Дишах бавно, едвам-едвам

на пресекулки като пребито куче.

 

Не е виновен друг за това,

сама надробих си попарата.

Ще си я сърбам самичка сега,

чак до небето - камара.

 

Павел Матев ме предупреди

и за лятото, и за птиците.

С късна дата, над мен ще искри

пак пламъкът във зениците.

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Защо не можем като птиците
    да сме щастливи всяко лято?
    Угасва пламъка в зениците
    като звезда във мътно блато" П. Матев
    ... затова им казават блянове.
Предложения
: ??:??