* * *

13 nov 2008, 17:30

Poesía » De amor

477 0 1

Ето, късно през нощта е
и пак заспивам в самота.
В душата ми е празно както досега.
Къде си ти - да стоплиш моята душа?
Нима не знаеш, че без теб
животът губи смисъла сега?
Как бих дала всичко аз,
за да те имам в този късен час...
Но съдбата тъй реши -
да бъдем далече аз и ти...!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas