* * *

Nov 13, 2008, 5:30 PM

Poetry » Love

478 0 1

Ето, късно през нощта е
и пак заспивам в самота.
В душата ми е празно както досега.
Къде си ти - да стоплиш моята душа?
Нима не знаеш, че без теб
животът губи смисъла сега?
Как бих дала всичко аз,
за да те имам в този късен час...
Но съдбата тъй реши -
да бъдем далече аз и ти...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works