* * *

2 dic 2009, 1:19

Poesía

406 0 0

Недей остава в оня ден,
когато тишината
с лунното си отражение
в нощта си те бе отвлякла.
Спри. Недей да тръгваш
някъде далеч от моя сън.
Ще се събудя на парчета
разпиляна.
Остани. Макар и само
днес, когато няма време,
моят дъх със теб ще е
във пътя на душата ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas