* * *

2.12.2009 г., 1:19 ч.

Поезия

360 0 0

Недей остава в оня ден,

когато тишината

с лунното си отражение

в нощта си те бе отвлякла.

Спри. Недей да тръгваш

някъде далеч от моя сън.

Ще се събудя на парчета

разпиляна.

Остани. Макар и само

днес, когато няма време,

моят дъх със теб ще е

във пътя на душата ти.

Постой... Късно е за нощта ми,

но ти недей да тръгваш.

Но, тръгнеш ли, вземи със себе си

и любовта, и тъжата луна, че

дишат в моето безвремие.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.