* * *
490
0
0
Недей остава в оня ден,
когато тишината
с лунното си отражение
в нощта си те бе отвлякла.
Спри. Недей да тръгваш
някъде далеч от моя сън.
Ще се събудя на парчета
разпиляна.
Остани. Макар и само
днес, когато няма време,
моят дъх със теб ще е
във пътя на душата ти.
Постой... Късно е за нощта ми,
но ти недей да тръгваш.
Но, тръгнеш ли, вземи със себе си
и любовта, и тъжата луна, че
дишат в моето безвремие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
