* * *

Недей остава в оня ден,

когато тишината

с лунното си отражение

в нощта си те бе отвлякла.

Спри. Недей да тръгваш

някъде далеч от моя сън.

Ще се събудя на парчета

разпиляна.

Остани. Макар и само

днес, когато няма време,

моят дъх със теб ще е

във пътя на душата ти.

Постой... Късно е за нощта ми,

но ти недей да тръгваш.

Но, тръгнеш ли, вземи със себе си

и любовта, и тъжата луна, че 

дишат в моето безвремие.