* * *

Dec 2, 2009, 1:19 AM

Poetry

413 0 0

Недей остава в оня ден,
когато тишината
с лунното си отражение
в нощта си те бе отвлякла.
Спри. Недей да тръгваш
някъде далеч от моя сън.
Ще се събудя на парчета
разпиляна.
Остани. Макар и само
днес, когато няма време,
моят дъх със теб ще е
във пътя на душата ти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works