* * *

11 dic 2013, 14:12

Poesía

750 0 6

Егоистка съм, казваш. Не съм, но ще стана,
раздадох всичко, имам само рани,
трохичката обич, която остана,
не стига и врабче да се нахрани.

Егоистка съм, казваш. Така да е, нека,
отнеха всичко, болка имам само,
изгубих вяра в Бога и в Човека,
да плача цял живот на грешно рамо.

Егоистка съм, казваш. Вярно, така е,
разпръснах всичко - не живот, а бреме
и него давам, ала никой не желае,
бои се и трохичката да вземе.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ена (Елена Гоцева)

2013-12-13T18:04:06+02:00

С Жанет.
!!!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2013-12-13T17:51:36+02:00

Благодаря,ви.Радвам се,че моите стихове ви докосват.Пиша от 35 години,но за пръв път ги споделям.
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-12-13T16:24:05+02:00

Наситено с тъга и болка,понякога нечовешка,много ми хареса!
dembis (Димитър Манолов)

2013-12-13T15:11:54+02:00

С Красимир! Поздрав, Патриция!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-12-12T15:31:40+02:00

Трогващо е с тихата си болка!
Хареса ми!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-12-11T15:59:40+02:00

И леките ритмични нарушения не ми попречиха да го харесам.
Искрено е...
...и е тъжно.