Егоистка съм, казваш. Не съм, но ще стана,
раздадох всичко, имам само рани,
трохичката обич, която остана,
не стига и врабче да се нахрани.
Егоистка съм, казваш. Така да е, нека,
отнеха всичко, болка имам само,
изгубих вяра в Бога и в Човека,
да плача цял живот на грешно рамо.
Егоистка съм, казваш. Вярно, така е,
разпръснах всичко - не живот, а бреме
и него давам, ала никой не желае,
бои се и трохичката да вземе.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
