11 дек. 2013 г., 14:12

* * *

978 0 6

Егоистка съм, казваш. Не съм, но ще стана,
раздадох всичко, имам само рани,
трохичката обич, която остана,
не стига и врабче да се нахрани.


Егоистка съм, казваш. Така да е, нека,
отнеха всичко, болка имам само,
изгубих вяра в Бога и в Човека,
да плача цял живот на грешно рамо.


Егоистка съм, казваш. Вярно, така е,
разпръснах всичко - не живот, а бреме
и него давам, ала никой не желае,
бои се и трохичката да вземе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...