* * *

9 may 2009, 21:57

Poesía » Otra

889 0 3

Това съм аз!

Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,

една сълза от някой облак.

Това съм аз - усмивката на минувач,

надеждата в отчаяния поглед.

Цветенце от красив букет съм аз,

на някой подарен от обич,

портрет облян в лъчи на светъл празник.

Навред съм аз и ти ме чувстваш

и ме дишаш...

И туй, което всяка вечер с обич казвало е "лека нощ!",

и туй съм аз - Обичаш ли ме вече?

Обичай ме каквато съм, макар и палава, и горделива...

Навсякъде и никъде не съм!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-05-11T13:52:05+03:00

и на мене ми харесва...добре дошла, Виктория.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2009-05-10T08:28:21+03:00

В този стих има мисъл и чувство, които харесах.В края на краищата те разбрах Здравей!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-05-10T00:18:51+03:00

до "на някой подарен от обич" - харесах.
после хубавата идея се позагубва, както и ритъма.
добре ще е да го поогледаш. с лека редакция ще се получи добър текст.

п.п. заглавието понякога е най-ненамираемата, но доста нужна част от текста. "звездичките" често се подминават.
п.п.п. здравей тук и успех!