Това съм аз!
Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,
една сълза от някой облак.
Това съм аз - усмивката на минувач,
надеждата в отчаяния поглед.
Цветенце от красив букет съм аз,
на някой подарен от обич,
портрет облян в лъчи на светъл празник.
Навред съм аз и ти ме чувстваш
и ме дишаш...
И туй, което всяка вечер с обич казвало е "лека нощ!",
и туй съм аз - Обичаш ли ме вече?
Обичай ме каквато съм, макар и палава, и горделива...
Навсякъде и никъде не съм!
© ВИКТОРИЯ КРУМОВА Все права защищены