9.05.2009 г., 21:57

* * *

1.1K 0 3

Това съм аз!

Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,

една сълза от някой облак.

Това съм аз - усмивката на минувач,

надеждата в отчаяния поглед.

Цветенце от красив букет съм аз,

на някой подарен от обич,

портрет облян в лъчи на светъл празник.

Навред съм аз и ти ме чувстваш

и ме дишаш...

И туй, което всяка вечер с обич казвало е "лека нощ!",

и туй съм аз - Обичаш ли ме вече?

Обичай ме каквато съм, макар и палава, и горделива...

Навсякъде и никъде не съм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВИКТОРИЯ КРУМОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и на мене ми харесва...добре дошла, Виктория.
  • В този стих има мисъл и чувство, които харесах.В края на краищата те разбрах Здравей!
  • до "на някой подарен от обич" - харесах.
    после хубавата идея се позагубва, както и ритъма.
    добре ще е да го поогледаш. с лека редакция ще се получи добър текст.

    п.п. заглавието понякога е най-ненамираемата, но доста нужна част от текста. "звездичките" често се подминават.
    п.п.п. здравей тук и успех!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...