9.05.2009 г., 21:57

* * *

1.1K 0 3

Това съм аз!

Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,

една сълза от някой облак.

Това съм аз - усмивката на минувач,

надеждата в отчаяния поглед.

Цветенце от красив букет съм аз,

на някой подарен от обич,

портрет облян в лъчи на светъл празник.

Навред съм аз и ти ме чувстваш

и ме дишаш...

И туй, което всяка вечер с обич казвало е "лека нощ!",

и туй съм аз - Обичаш ли ме вече?

Обичай ме каквато съм, макар и палава, и горделива...

Навсякъде и никъде не съм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВИКТОРИЯ КРУМОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и на мене ми харесва...добре дошла, Виктория.
  • В този стих има мисъл и чувство, които харесах.В края на краищата те разбрах Здравей!
  • до "на някой подарен от обич" - харесах.
    после хубавата идея се позагубва, както и ритъма.
    добре ще е да го поогледаш. с лека редакция ще се получи добър текст.

    п.п. заглавието понякога е най-ненамираемата, но доста нужна част от текста. "звездичките" често се подминават.
    п.п.п. здравей тук и успех!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...