May 9, 2009, 9:57 PM

* * *

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Това съм аз!

Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,

една сълза от някой облак.

Това съм аз - усмивката на минувач,

надеждата в отчаяния поглед.

Цветенце от красив букет съм аз,

на някой подарен от обич,

портрет облян в лъчи на светъл празник.

Навред съм аз и ти ме чувстваш

и ме дишаш...

И туй, което всяка вечер с обич казвало е "лека нощ!",

и туй съм аз - Обичаш ли ме вече?

Обичай ме каквато съм, макар и палава, и горделива...

Навсякъде и никъде не съм!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВИКТОРИЯ КРУМОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • и на мене ми харесва...добре дошла, Виктория.
  • В този стих има мисъл и чувство, които харесах.В края на краищата те разбрах Здравей!
  • до "на някой подарен от обич" - харесах.
    после хубавата идея се позагубва, както и ритъма.
    добре ще е да го поогледаш. с лека редакция ще се получи добър текст.

    п.п. заглавието понякога е най-ненамираемата, но доста нужна част от текста. "звездичките" често се подминават.
    п.п.п. здравей тук и успех!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...