May 9, 2009, 9:57 PM

* * *

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Това съм аз!

Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,

една сълза от някой облак.

Това съм аз - усмивката на минувач,

надеждата в отчаяния поглед.

Цветенце от красив букет съм аз,

на някой подарен от обич,

портрет облян в лъчи на светъл празник.

Навред съм аз и ти ме чувстваш

и ме дишаш...

И туй, което всяка вечер с обич казвало е "лека нощ!",

и туй съм аз - Обичаш ли ме вече?

Обичай ме каквато съм, макар и палава, и горделива...

Навсякъде и никъде не съм!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВИКТОРИЯ КРУМОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • и на мене ми харесва...добре дошла, Виктория.
  • В този стих има мисъл и чувство, които харесах.В края на краищата те разбрах Здравей!
  • до "на някой подарен от обич" - харесах.
    после хубавата идея се позагубва, както и ритъма.
    добре ще е да го поогледаш. с лека редакция ще се получи добър текст.

    п.п. заглавието понякога е най-ненамираемата, но доста нужна част от текста. "звездичките" често се подминават.
    п.п.п. здравей тук и успех!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...