Тя седеше и тихо мълчеше,
сълзите от него мракът крадеше.
В свят сама-самичка седеше,
болката своя в себе си таеше.
Момиче младо с душа ранима,
своята участ написала в рима.
Ангел небесен в тъмата проклина,
съдбата си своя с него тя срина.
Как обичаше го,
а той да съхрани любовта не успя.
Желаеше го тя по пладне и зори,
колкото и от любовта му да боли. ...