Nov 30, 2011, 3:50 PM

* * *

  Poetry
353 0 0

Тя седеше и тихо мълчеше,
сълзите от него мракът крадеше.
В свят сама-самичка седеше,

болката своя в себе си таеше.

Момиче младо с душа ранима,
своята участ написала в рима.
Ангел небесен в тъмата проклина,
съдбата си своя с него тя срина.

Как обичаше го,
а той да съхрани любовта не успя.
Желаеше го тя по пладне и зори,
колкото и от любовта му да боли.

И очите ú красиви, така дълбоко сини,
изричаха само две думи страхливи,
шептеше ги бавно и плахо
за последен път казаха: "любими мой" накратко.

Болеше ме - с него тя няма да бъде,
че любовта им няма да пребъде,
но стана тоз ангел красив 
и оттърси се от живота си сив.

И продължи напред да крачи,
дори когато враната не спираше да грачи,
своята приказка написа,
от нея цитата "наранена" тя отписа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...