Докога?!
Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише
няма да те моля да забравиш.
няма да те търся до среднощ
ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх
любовен
няма да разпитвам, да човъркам
няма да съм егоист
Аз съм тук, ела си.
не сега, а когато си готова
няма да изисквам, а ще давам.
Искам само мъничко любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
