Цъки (Христо Манчев)
182 489
31.03.2019 г., 20:03 ч.

Докога?! 

  Поезия
670 2 9

Докога ще да е тази горест

тъй душата ми обелена да се обръща

агонизираща сред колективна мърша.

и сърцето ми напукано да 

търси твоето безумно свише

няма да те моля да забравиш.

няма да те търся до среднощ

ще си легна тихичко в леглото

и ще чакам да ме стоплиш с дъх

любовен

няма да разпитвам, да човъркам

няма да съм егоист

Аз съм тук, ела си.

не сега, а когато си готова

няма да изисквам, а ще давам.

Искам само мъничко любов.

 

 

© Христо Манчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова топло и съкровено... Изречено от една добра душа... Поздравления, Христо!
  • Мъдро...
  • Благодаря Ви за подкрепата Гавраиле.. само тук намирам себе си, и никой не ме хапе. Да, бях малко в застой защото имаше жена-змия до мен, и не бях на себе си.
  • Всеки се появява по своя си начин и ти също.
    Добре завърнал се в сайта!
  • Благодаря Ви мили дами.. Обичам Ви!
  • И аз мисля като Руми. Радвам се, че отново си тук!
  • Няма нужда да я махаш, изразил си някакво моментно състояние, това е част от теб! 🙂
  • Това беше най глупавата ми и несинхронизирана творба.. жалко, че не мога да я премахна Руми.
  • Ехаа! Ако знаеш само как се радвам да те видя тук! Дано тъгата която се долавя в стихотворението ти да е израз само на лирическия!
Предложения
: ??:??