Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише
няма да те моля да забравиш.
няма да те търся до среднощ
ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх
любовен
няма да разпитвам, да човъркам
няма да съм егоист
Аз съм тук, ела си.
не сега, а когато си готова
няма да изисквам, а ще давам.
Искам само мъничко любов.
© Христо Манчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
