Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише
няма да те моля да забравиш.
няма да те търся до среднощ
ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх
любовен
няма да разпитвам, да човъркам
няма да съм егоист
Аз съм тук, ела си.
не сега, а когато си готова
няма да изисквам, а ще давам.
Искам само мъничко любов.
© Христо Манчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
