12 jul 2009, 17:29

* * *

Poesía » Otra

1.4K 0 6

Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове,
със принизени маниери,
не всеки може да се справи
със личните си бариери...
Не ú се пишат вече стихове,
не търси и себеподобни...
Ще може ли да свикне с тихото,
и как сама да си помогне?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Човек (Анна Станоева)

Отново ме нацели като настроение... Стиха е отличен, браво!

2009-07-14T10:56:19+03:00
asizi (Nina Toshich)

прекрасен стих, поднесен на високо естетско ниво ! 6+ !

2009-07-14T10:44:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

!!!
Бях тук!

2009-07-13T19:02:22+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Когато боли в гърдите,съпреживяване може да получиш само от човек,който е близо до теб,който може да хване ръката ти,да те прегърне...

2009-07-12T18:52:14+03:00
нмг (Надежда Маринова )

!
(Самото осъзнаване за нуждата от помощ е крачка напред.)
Поздрав! Хареса ми!

2009-07-12T18:50:24+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0