* * *

12 jul 2009, 17:29

Poesía » Otra

1036 0 6

Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове,
със принизени маниери,
не всеки може да се справи
със личните си бариери...
Не ú се пишат вече стихове,
не търси и себеподобни...
Ще може ли да свикне с тихото,
и как сама да си помогне?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Човек (Анна Станоева)

2009-07-14T10:56:19+03:00

Отново ме нацели като настроение... Стиха е отличен, браво!
asizi (Nina Toshich)

2009-07-14T10:44:40+03:00

прекрасен стих, поднесен на високо естетско ниво ! 6+ !
vesi-lina (Веска Алексиева)

2009-07-13T19:02:22+03:00

!!!
Бях тук!
azura_luna (Петя Стефанова)

2009-07-12T18:52:14+03:00

Когато боли в гърдите,съпреживяване може да получиш само от човек,който е близо до теб,който може да хване ръката ти,да те прегърне...
нмг (Надежда Маринова )

2009-07-12T18:50:24+03:00

!
(Самото осъзнаване за нуждата от помощ е крачка напред.)
Поздрав! Хареса ми!
Довереница (Дочка Василева)

2009-07-12T18:09:28+03:00

Интелигентен поглед върху самотата.Харесах!

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas