12 июл. 2009 г., 17:29

* * *

Поэзия » Другая

1.4K 0 6

Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове,
със принизени маниери,
не всеки може да се справи
със личните си бариери...
Не ú се пишат вече стихове,
не търси и себеподобни...
Ще може ли да свикне с тихото,
и как сама да си помогне?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Човек (Анна Станоева)

Отново ме нацели като настроение... Стиха е отличен, браво!

2009-07-14T10:56:19+03:00
asizi (Nina Toshich)

прекрасен стих, поднесен на високо естетско ниво ! 6+ !

2009-07-14T10:44:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

!!!
Бях тук!

2009-07-13T19:02:22+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Когато боли в гърдите,съпреживяване може да получиш само от човек,който е близо до теб,който може да хване ръката ти,да те прегърне...

2009-07-12T18:52:14+03:00
нмг (Надежда Маринова )

!
(Самото осъзнаване за нуждата от помощ е крачка напред.)
Поздрав! Хареса ми!

2009-07-12T18:50:24+03:00