* * *

Jul 12, 2009, 5:29 PM

Poetry » Other

1147 0 6

Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове,
със принизени маниери,
не всеки може да се справи
със личните си бариери...
Не ú се пишат вече стихове,
не търси и себеподобни...
Ще може ли да свикне с тихото,
и как сама да си помогне?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works