11 jul 2019, 12:42

* * *

  Poesía
1K 0 0

Сутрешната тишина

драска по душата,

като капчици роса

мокри ми косата.

Вие ми, а скимтя,

въздухът не стига!

Цялата земя е дим,

който ме обвива.

В края на това небе

влива се реката,

дъх на лято и дете

брулят сетивата

и отмиват бясно

цялата чернилка,

за да се родя отново

от една костилка.

Семенца развети

истини и люляк,

а реката хладна

предвещава буря...

И откривам във подмолите

друга сутрин, друг живот,

разрушените икони

на един овълчен Бог.

Бягам, искам да се скрия -

сянка, чакаща нощта -

в най - потайното местенце

във ядрото на света.

Там е топло, има огън

скрит под пепел от лъжи,

само да докосна с пръстче

и ще почне да пламти.

И повярвай ми тогава

ще руши наред,

докато не коленича

в олтара на сърцето...

 

 

След пожара в мен остава

само тлееща свещица

ала тя ми стига вече

себе си да заобичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...