* * *

11 июл. 2019 г., 12:42

Поэзия

794 0 0

Сутрешната тишина
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя,
въздухът не стига!
Цялата земя е дим,
който ме обвива.
В края на това небе
влива се реката,
дъх на лято и дете
брулят сетивата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения