***

***

Спи то упоено в самота,

умората не го достига

и далеч от нечия мечта

не топъл стон, а мрак го

                       пак обвива.

Спи то, тука вляво притаено.

Спи и чака скоро да се съмне.

Но не чака утрото зелено,

ново чувство няма да покълне.

Спи то, а самотата го прегръща

в силната прегръдка мълчалива.

И в съня си тя ме връща;

нещо тука вляво пак ме свива...

                             ЦГ.