Mar 25, 2015, 10:31 PM

*** 

  Poetry » Love
687 0 0

***

 

Спи то упоено в самота,

умората не го достига

и далеч от нечия мечта

не топъл стон, а мрак го

                       пак обвива.

 

Спи то, тука вляво притаено.

Спи и чака скоро да се съмне.

Но не чака утрото зелено,

ново чувство няма да покълне.

 

Спи то, а самотата го прегръща

в силната прегръдка мълчалива.

И в съня си тя ме връща;

нещо тука вляво пак ме свива...

                           

                             ЦГ.

© Цветелина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??