***
***
Спи то упоено в самота,
умората не го достига
и далеч от нечия мечта
не топъл стон, а мрак го
пак обвива.
Спи то, тука вляво притаено.
Спи и чака скоро да се съмне.
Но не чака утрото зелено,
ново чувство няма да покълне.
Спи то, а самотата го прегръща
в силната прегръдка мълчалива.
И в съня си тя ме връща;
нещо тука вляво пак ме свива...
ЦГ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Всички права запазени
