* * *
Бързо наближава есента,
с нея си отива песента
на всички прелетни птички,
срещани в наште горички.
И ето, че един есенен ден
ти дойде до мен,
подари ми букет цветя
и накара ме да полетя.
Аз бях безкрайно доволна,
чувствах се като птиците волна,
щастието в мен напираше,
всичката мъка умираше.
Превърна ме в човек,
от облака по-лек,
който се носи в небето,
издигнат високо над морето,
което хората лятото сбира
и духа ми невидим намира.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Михайлова Todos los derechos reservados
