Бързо наближава есента,
с нея си отива песента
на всички прелетни птички,
срещани в наште горички.
И ето, че един есенен ден
ти дойде до мен,
подари ми букет цветя
и накара ме да полетя.
Аз бях безкрайно доволна,
чувствах се като птиците волна,
щастието в мен напираше,
всичката мъка умираше.
Превърна ме в човек,
от облака по-лек,
който се носи в небето,
издигнат високо над морето,
което хората лятото сбира
и духа ми невидим намира.
© Мая Михайлова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
